Банерът е реклама под формата на графично изображение с определени размери, което служи за хипервръзка към WEB страницата на рекламодателя. Името идва от английски Banner – “флаг, знаме”.

Банерът може да се разглежда като еквивалент на рекламното каре в печатните медии, но има разширени възможности:

• хипервръзка към страницата на клиента;
• анимираност;
• по-голяма атрактивност;
• цветова неограниченост;
• развитие във времето;
• качество, независещо от хартиен носител.

Банерът се влияе от същите параметри, като печатната реклама – разположение, големина, цветност, честота на показване и периодичност. Той може да съдържа ограничен обем информация. Използват се предимно кратки послания и се акцентира на добрия дизайн.

Целта на банера е да бъде забелязан и потребителят да кликне върху него(Кликване – натискане с мишката върху хиперлинк, което осъществява преход към друга страница), което ще го отведе на страницата на рекламодателя. Той действа успешно по формулата AIDA (attention, interest, desire, action), като времето и пространството от привличането на вниманието до действието е само един клик.

Съществуват стандарти за рекламните банери според размера им в DIC[пиксел|пиксели], въведени от Internet Advertising Bureau и CASIE (The Coalition for Advertising Supported Information & Entertainment). Най-често използваните са:

• 468х60 - full banner;
• 234x60 - Half banner;
• 125x125 - Square banner;
• 88x31 или 90x30 - micro button
• 120x240 - Vertical banner.

Стандартите са въведени, за да облекчат контакта на рекламодателя с различни рекламни площадки. Изборът на размер банер има за цел както да се привлече вниманието на потребителите, така и да не се предизвика раздразнението им.

• Според големината – банер и бутон
• Според наличието на движещи се образи – неанимиран (статичен банер) и анимиран (с последователно сменящи се кадри – надписи, акценти, анимация и т.н.)
• Според честотата на показване – фиксиран (рекламата заема 100% от определена позиция) и ротационен (на една и съща позиция са разположени няколко реклами, които се сменят на определен период от време или при всяко презареждане на страницата)
• Според използваната технология – класически (във формат gif, jpg), флаш банер (flash технология) и rich media (HTML, 3D анимация и др.)
• Според използваните апели – негативен и позитивен, коригиращ, еротичен, агресивен и т.н.
• Според целите на кампанията – имиджов банер (за налагане на търговската марка) и действен банер (push-banner: за предизвикване на реакция у потребителя)

Рекламният банер е най-старата визуална форма на реклама в Интернет и вече са формирани навици у рекламодателите в ползването му. Систематизирани са наблюденията за ефективността на банерите и за факторите, влияещи й (виж напр. http://www.mbinteractive.com/site/iab/exec.html и http://hotwired.lycos.com/brandstudy/).

Към 2000г. 58% от парите за уеб-кампании са изхарчени за банерна реклама.

Банерът лесно се разпознава от потребителите като реклама и им дава избор дали да кликнат или не според интереса им. Има контекст и може да се персонализира. Изисква съзнателно внимание от страна на аудиторията (за разлика от натрапчивата реклама напр.).

Банерът може да се актуализира непрекъснато и е гъвкав като структура и съдържание. Увеличава сериозно познаваемостта на марката, въпреки че не винаги достига минималната ефективност от 1% (съотношението между брой излъчвания и брой кликове).

Недозираното натрупване на банери в уеб-сайтовете с цел увеличаване на приходите от реклама е основен проблем. То води до негативно отношение на потребителите (към 2001г. около 70% от сърфистите се дразнят), рязък спад в ефективността на банерите и намаляване на скоростта на зареждане на страницата. (виж напр. недозираната употреба в http://www.news-bg.com или в http://www.capital.bg).

Вече съществуват програми за потребителски контрол върху банерите, с които се разглежда само съдържанието на дадена страница без визуалната реклама.

Класическият банер се счита за отживелица, тъй като е използван максимумът от възможностите му и вече рядко потребителят може да се изненада и впечатли.

• Задължително е да се използва alt-text (при поставяне на курсора на мишката върху банера излиза кратък текст в цветово каренце), което увеличава възможностите за поместване на рационални аргументи и отново стимулира потребителя да кликне. В добавка, при незареждане на картинката, алт-текстът е видим и така няма загуба на аудитория;
• Ако банерът е разположен във видимата част, ефективността му е по-висока, тъй като потребителят го вижда, без допълнително да скролира. По-висока е и цената му;
• Ефективността се увеличава значително при поместване на стандартни, действени и ударни фрази от типа на: Кликни!, Виж тук!, Ела!, Влез веднага! И то в английския им вариант, който се е превърнал в азбука на уеб-комуникацията;
• Банерът може да се разположи в отделен фрейм някъде в екрана и без значение дали потребителят скролира или не, да си запазва една и съща видимост;
• Ако е възможно, поместете текст над или под банера - това информационно го допълва, особено ако текстът съдържа някаква енергична реплика;
• Колкото по-загадъчен, неясен и недоизказан е един банер (като съдържание и като визия), толкова повече привлича любопитството. Увеличава се ефективността му, но не и обемът на качествените, целевите потребители;
• Ако банерът се “маскира” като прозрачна подложка някъде сред съдържанието на сайта, негативното отношение към него намалява, тъй като не се усеща на прима виста, че става въпрос за рекламен банер;
• Колкото повече еротика има във визията и в посланието, толкова повече потребители ще кликнат. От създаването на Интернет до сега порно-тематиката е най-търсеното нещо в Мрежата. Въпросът е дали потребителят няма да се окаже излъган в очакванията си, когато отвори страницата на рекламодателя. Привличат се много случайни потребители, които не попадат сред таргет-групите;
• Големите банери се забелязват повече, помнят се по-лесно и съдържат повече информация, но и като цена винаги са по-скъпи. Не трябва обаче да са тежки (като килобайти), тъй като може да се забави зареждането им;
• Анимираните банери, особено ако съдържат изображения, са за предпочитане пред статичните (които са по-ефективни при имиджова реклама). Задължително обаче трябва да се намери балансът между качественото анимирано и дразнещото;
• Банерът се изчерпва бързо и интересът към него спада, ако не се актуализира често. В уеб-теорията това явление е известно като “burn out of a banner”. Напр. При едномесечна кампания с висока интензивност, препоръчително е да се направи промяна поне 4-ри пъти (дори и дребна, козметична корекция);
• Силните цветове привличат вниманието, но и дразнят повече. Банерът трябва да се съобразява с рекламната площадка, където ще се излъчва.