Използват се преимуществата на Интернет технологията за експресни (в повечето случаи анонимни) проучвания на пазара с представителни и непредставителни извадки. Може да се извършват и тестове с фокус групи, които предварително се подбират по точно зададени критерии (най-вече сред регистрирани за някоя услуга потребители).

Рекламодателят може да спонсорира провеждането на поредица от проучвания на пазара изобщо, а също и да задава въпроси, касаещи персонално собствения му бизнес.

Ефектът от използването на проучванията като средство за реклама е двояк: веднъж ненатрапчиво се налага марката и втори път – проучва се аудиторията и това облекчава работата по продажбите. Освен това резултатите от проучванията получават широк отзвук в традиционните медии и се ползват от тях като източник на ценна статистическа информация.

Рекламни анкети – биват анкети с чек-боксове (check box) – дават възможност за повече от един отговор; анкети с радио-бутони – дават възможност само за един отговор или анкета с падащо меню - с възможност за един или няколко отговора (при съответната комбинация от клавиши).

Спазват се класическите изисквания за качествени анкети: пълнота и непреднамерена подредба на възможните отговори, неподвеждащи въпроси с изяснена терминология и т.н.

За разлика от класическите анкети, он-лайн еквивалентите им се провеждат в равни времеви блокове като винаги се задава само един въпрос на потребителя (да кажем веднъж седмично). Технически (чрез настройки по IP адрес напр. или с куки) се забранява повторното гласуване на един и същи юзър в една и съща анкета. Резултатите се обработват в реално време и потребителят има възможност да ги види независимо дали е участвал в анкетата или не.

Проучванията може да са на макросредата (всички външни фактори, влияещи върху конкретен бизнес), на конкурентноспособността на търговската марка и качеството на предлаганите продукти и услуги, на потребителските нагласи и предпочитания.

Обикновено рекламните анкети поддържат архив и дори провеждат циклични проучвания по едни и същи теми през определен период от време. Анонимни са. Много често анкетите се обвързват с форуми, за да може потребителят да се аргументира защо така е отговорил. Виж: Анкетите на Топ.бг, Анкетите на Нет Инфо и др.

Рекламни тестове – много ефективен способ за проучване, въпреки че рядко се използва. Прилагат се при пускането на нов продукт на пазара само между фокус групи. Потребителите се тестват в реално време, като получават код и парола за достъп и биват подложени на цяла поредица от разнородни запитвания (срещу някаква форма на заплащане разбира се). Текущо се провеждат допълнително тестове с тях чрез конференции он-лайн или други виртуални срещи.

Тестовете могат да се пуснат и под формата на игра с награди в собствения сайт на рекламодателя или на външна рекламна площадка, но ще се снижи нивото на контрол.

Доволните потребители са най-добрите глашатаи на дадена стока или услуга – резултатите от тестовете се анализират, продуктът се променя (ако се установят сериозни разминавания с очакванията на аудиторията), тестват се и рекламните послания.

Извършват се текущи тестове и за конкурентноспособността на марката. Проверява се доколко е позната (с напомняне и без напомняне), доколко се свързва с реалния предмет на дейност на фирмата, какви са позициите й спрямо конкуренцията и т.н. Много агенции предлагат вече тази услуга в уеб-пространството срещу заплащане, тъй като качественото проучване изисква работа на специалисти (не само от сферата на технологиите). Напр. GFK Bulgaria.

Социологически проучвания – маркетинговите и социологическите институти активно работят в посока усвояване на възможностите за проучвания он-лайн, което значително смъква разходите и облекчава работата им. Те могат да работят безпроблемно, бързо и лесно с извадки на случаен принцип или на основата на преднамерен подбор. За сега основно се проучва самата уеб-аудитория, като се съчетават класическите средства и новите програми за анализ на поведението и потреблението на нетизените. Пример: Проучването на GFK-България за аудиторията на Дир.бг.

Рекламите с цел проучване дават превантивна информация за особеностите на пазара преди пускането на нов или модифициран продукт. Те стават в реално време, което означава, че резултатите се изчисляват веднага. Укрепват позициите на фирмата, инициираща ги, и повишават доверието към нея. Позволяват своевременно да се реагира на очакванията и предпочитанията на потребителите, което е от значение за построяване на цялата рекламна кампания на организацията. По-резултатни са от традиционните анкетни проучвания, тъй като Интернет технологията гарантира анонимност и контактът с анкетьора не е пряк (може да се осъществява видео или аудио контакт, ако двете страни имат желание и техническа възможност).

Могат да се проучват всякакви въпроси, стига да се изберат правилните площадки за ситуирането им и съответно да се уловят подходящите хора.

Много трудно се провеждат гнездови и кохортни проучвания, тъй като потребителите в Мрежата са много мобилни. Винаги съществува проблемът с достоверността на отговорите, липсва възможност за наблюдение върху анкетирания. Изисква се създаване на сложен софтуер, който да обработва в реално време отговорите, да трупа в база-данни прииждащите потоци от информация и да ги интегрира със статистиката от DIC[log-file|лог-файловете], различните системи за рейтинг и регистрираните-познати потребители.

• Задължително е наемането на специалисти (маркетолози и социолози) за подготовката на въпросника и за качественото анализиране на резултатите;
• Ако има възможност, нека тези проучвания се правят периодично, за да се сверяват очакванията, потребностите и прищевките на потребителите и правилно да се ориентират рекламните послания;
• Провеждането на съвместни (или синхронизирани) проучвания с партньори и дори с конкуренти дава по-пълна картина за състоянието на пазара;
• Резултатите винаги трябва да стават публично достояние, независимо дали са благоприятни за рекламодателя или не. Така се печели доверие и се стимулират потребителите да дават съвети;
• Проучванията предхождат или допълват рекламната дейност, а често се ползват и като доказателство за прозрачност в отношенията с потребителите;
• Желателно е да се поддържа история на проучванията, за да се следят тенденциите в развитието;
• Не трябва да се прекалява с броя въпроси при масова анкета, защото Интернет е бърза среда и не бива да отнема от времето на потребителя.